Кирил Кадийски Аркадия 1

Красимир Георгиев
„АРКАДИЯ – 1”
Кирил Крумов Кадийски (р. 1947 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Фаина Гримберг
 

Кирил Кадийски
АРКАДИЯ – 1

Изригва слънцето и в пролетния ден
се стича по небето синя лава,
залива всичко и след себе си оставя
жарава минзухарена и злак бакърно-окислен.

И – розов феникс – разцъфтялото дърво
сред вятъра размахва засвистели клони,
но пак не литва... и пера в тревата рони...
Къде е хукнало така? И за какво?

Кое е времето сега? Епоха цяла или само час измина?
На капки се разпада струята на стубела;
а времето – нали и то тече, невидимо макар...

Разпердушинен сняг белее в близката долчина.
И питаш се: лисица ли поредната си плячка тук е скубала,
или отново паднал е – за кой ли път? – Икар...


Кирил Кадийски
АРКАДИЯ – 1 (перевод с болгарского языка на русский язык: Фаина Гримберг)

Весна восходит жарким солнцем наяву.
Небесной лавы протекают реки.
И оставляют по себе навеки
И жар шафрановый и медную траву.

И – феникс розовый – цветение дерев
средь ветра машет, машет свистом веток...
но не летит. И пух наземный редок.
Оно куда? К чему его напев?

Где мы теперь? Столетья минули, а может быть, минута?
На капли растеклась источника струя.
Вот так и время, непонятное и вязкое, как пар.

И снег растрепанно белеет почему-то.
Скажите мне: кого-то убивала здесь лиса, извилисто снуя;
а может быть, – в который раз – упал Икар...